| 05-06-2010 | | ИНТЕРВЮ С КИРИЛ НИКОЛОВ | | На какво отдаваш забележителното си постижение на това Европейско първенство, шестото място в дългата дистанция?
Голяма заслуга има личната ми треньорка Наталия Величкова, която ме убеди да участвам в средната дистанция. Аз не исках, защото мислех, че така ще съхраня по-добре силите си, но съм сгрешил. Днес се чувствах физически много добре, в отлична форма. Освен това чувствах спокойствие, а и знаех каква цел съм си поставил. Искам да кажа, че деветото ми място в средната дистанция и дванадесетото в спринта също е много добро класиране, но днес беше последния ми шанс (б. а. това беше последната дисциплина от програмата) да стъпя на подиума. Радвам се, че го постигнах.
Как ти се стори днес маршрута? Притеснихме се, защото дълго време нямахме информация за теб по трасето.
Много тежък маршрут, с голяма денивилация. И аз самият дълго време не знаех как се движа и чак когато видях, че съм настигнал Матс Халдин, който стартира 9 мин. по-рано от мен, разбрах, че се движа добре. Състезанието беше толкова трудно, че дори организаторите сгрешиха с 11 мин. очакваното време на победителя. За себе си мога да кажа, че изгубих около 3 минути от дребните грешки, които направих.
В кой момент ти беше най-трудно?
Накрая, когато остават вече броени метри до финала. Изтощението е много голямо. В такъв момент е много важно да стиснеш зъби и да си кажеш, че можеш да дадеш всичко от себе си. Честно казано, не очаквах, че моят резултат ще ме класира на шесто място, защото в стартовия лист имаше много силни състезатели.
Да, но няколко от светилата не успяха да завършат състезанието, а други не стартираха.
Не бива да се забравя, че това беше последният старт, когато състезателите вече са на предела на силите си, а и най-трудният. Проблемът е, че сред водещите страни в този спорт като Швейцария, Швеция, Франция има доста състезатели в техните отбори и ако един излезе от строя, друг може да го замести и да вземе медал. Аз обаче съм сам. Очакванията към мен са много големи. Това от една страна ми помага, защото ме стимулира, но от друга страна ме притеснява.
Предстои ти Световно първенство в Норвегия. Каква цел ще преследваш?
Оптимист съм за Световното. Животът ми е показал, че когато не влагам много нерви и приемам нещата по-разумно, става по-добре. Другата седмица ще участвам в най-голямата щафета в света с 1500 отбора, която ще бъде във Финландия, аз ще се състезавам от името на норвежкия ми клуб “Халден”. След това е Световното студентско първенство в Швеция, в което също ще участвам.
Пожелаваме ти успех и ти стискаме палци!
Въпросите зададе: Ева КОЛЕВА
|
|
